03.04.2014г.
Първо цъфнаха кокичетата.
След тях и минзухарите - бели и лилави.
Окастрихме и овошките.
Направихме разсад за домати, тиквички, краставици.
Цъфна и игликата.
И салатката потръгна.
Пръв покара патладжана.
Извадихме последната земна ябълка ( ейрусалимски артишок, гулия, топинамбур).
Подрязахме къпините и ги почистихме от шумата.
Заложихме капани за голи охлюви и такива с черупки. Изкопава се дупка на място, където е имало шума, близо до ягоди или до прясна салата. Слагат се чашки, които се зариват с пръст до ръба. Пълнят се на половина с бира - аромата ги привлича и те се давят.
Все още има пащърнак.
Покараха и грудките на чуфата. Наричат я "земен бадем", макар на вкус и вид да прилича повече на лешник. Миналата година имахме 5 лешника на едно младо дръвче. Една дебела катерица ми ги отмъкна под носа и временно се примирих. Ще минат години, докато това дръвче започне да изхранва и нас и нея. Затова тази година ще изровим лешниците (чуфата) от земята - стига да не ни навести и някой слепок.
Почистихме и прекопахме ягодите.
В земята хвърлихме семена :
- грах;
- зелен боб;
- спанак;
- магданоз (той е двугодишно);
- целина;
- босилек;
- репички;
- моркови;
- червено цвекло;
- рукола;
- шушулкова ряпа;
- вигна и т.н.
Разсад кивано и анурия.
Цъфнаха кайсии, джанки, сливи, праскови.
"Откънснахме" - по-точно отрязахме първите аспержи. Не просто за сезона, а въобще. От 3 години ги чакам и не мога да им се нарадвам. Не че е голяма философия да отгледаш аспержи, просто трябва малко търпение.

Пред нас се е ширнало полето.
Цъфнаха и прасковите.
Цъфна и черешата.
И ябълката е на път да цъфне.
Окосихме и тревата.
Ако да имаш градина значи да вярваш в утрешния ден, то аз споделям тази вяра с вас. А на всички, които са имали търпението и желанието да стигнат до тук поднасям:
Бъдете здрави и щастливи.
Хриси